Часовници
Не отмервам времето,
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник
в шест сутринта.
Не лягам в десет и половина.
По слънцето виждам,
че дошъл е денят,
по луната нощи прегръщам.
Мрака живея ту в самота,
ту пък в срещи вечерни.
Дните си измервам
в приятелства верни,
а понякога не.
Да, не бързам за никъде.
Кой би бързал към старостта?
Животът е което живея сега,
не това, случващото се
в няколко си часа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
