Не отмервам времето,
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник
в шест сутринта.
Не лягам в десет и половина.
По слънцето виждам,
че дошъл е денят,
по луната нощи прегръщам.
Мрака живея ту в самота,
ту пък в срещи вечерни.
Дните си измервам
в приятелства верни,
а понякога не.
Да, не бързам за никъде.
Кой би бързал към старостта?
Животът е което живея сега,
не това, случващото се
в няколко си часа.
© Силвия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
