Senni (Силвия)
162 1968
18 нояб. 2007 г., 10:26

Часовник 

  Поэзия » Философская
646 0 12

Часовникът

отмерва всеки миг,

извлича го, открадва го от мене.

Захвърля го и после изведнъж

изчаква сякаш дъх да си поеме.

 

Часовникът

отмерва мен и теб,

съблича ни, на пластове ни къса.

Разглежда ни с болезнени очи,

живота сякаш никак не обича.

 

Часовникът

отмерва любовта,

разнищва я и дрехата накъсва.

И наранява нейната снага и

бавно я убива и разпръсква.

 

Часовникът

отмерва и мечтите,

и тях той сръчно разпилява,

разнищва ги на хиляди парчета

и като прах потайно ги отвява.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??