Nov 18, 2007, 10:26 AM

Часовник

840 0 12

Часовникът

отмерва всеки миг,

извлича го, открадва го от мене.

Захвърля го и после изведнъж

изчаква сякаш дъх да си поеме.

 

Часовникът

отмерва мен и теб,

съблича ни, на пластове ни къса.

Разглежда ни с болезнени очи,

живота сякаш никак не обича.

 

Часовникът

отмерва любовта,

разнищва я и дрехата накъсва.

И наранява нейната снага и

бавно я убива и разпръсква.

 

Часовникът

отмерва и мечтите,

и тях той сръчно разпилява,

разнищва ги на хиляди парчета

и като прах потайно ги отвява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пропуснал съм тази великолепна творба.Идеята е майсторски изразена и наситена с проникновение и мъдрост за силата на времето.
  • Да, Силве, ужасно си права, на какво ли не е способно времето...
    Браво!!!
  • Хареса ми споделеното от теб...
  • Поздравления за стиха !!!
  • Благодаря ви,всички сте страхотни!Радвам се, че мога да споделя мислите и емоциите си с вас.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...