Nov 18, 2007, 10:26 AM

Часовник 

  Poetry » Phylosophy
675 0 12
Часовникът
отмерва всеки миг,
извлича го, открадва го от мене.
Захвърля го и после изведнъж
изчаква сякаш дъх да си поеме.
Часовникът
отмерва мен и теб,
съблича ни, на пластове ни къса.
Разглежда ни с болезнени очи,
живота сякаш никак не обича.
Часовникът
отмерва любовта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??