Nov 18, 2007, 10:26 AM

Часовник 

  Poetry » Phylosophy
689 0 12
Часовникът
отмерва всеки миг,
извлича го, открадва го от мене.
Захвърля го и после изведнъж
изчаква сякаш дъх да си поеме.
Часовникът
отмерва мен и теб,
съблича ни, на пластове ни къса.
Разглежда ни с болезнени очи,
живота сякаш никак не обича.
Часовникът
отмерва любовта, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??