18.11.2007 г., 10:26

Часовник

833 0 12

Часовникът

отмерва всеки миг,

извлича го, открадва го от мене.

Захвърля го и после изведнъж

изчаква сякаш дъх да си поеме.

 

Часовникът

отмерва мен и теб,

съблича ни, на пластове ни къса.

Разглежда ни с болезнени очи,

живота сякаш никак не обича.

 

Часовникът

отмерва любовта,

разнищва я и дрехата накъсва.

И наранява нейната снага и

бавно я убива и разпръсква.

 

Часовникът

отмерва и мечтите,

и тях той сръчно разпилява,

разнищва ги на хиляди парчета

и като прах потайно ги отвява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пропуснал съм тази великолепна творба.Идеята е майсторски изразена и наситена с проникновение и мъдрост за силата на времето.
  • Да, Силве, ужасно си права, на какво ли не е способно времето...
    Браво!!!
  • Хареса ми споделеното от теб...
  • Поздравления за стиха !!!
  • Благодаря ви,всички сте страхотни!Радвам се, че мога да споделя мислите и емоциите си с вас.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...