nevestulka (Ваня Накова)
109 47
5 янв. 2017 г., 00:57

Часовник 

  Поэзия » Другая
484 1 3

Стрелях по часовника,

Но времето не спря.

Бягаше като подплашено

Да настигне смъртта.

 

Стрелях по празното шише,

Безполезно като скъсан билет.

Сега безпомощно гледам тавана

И чакам някой отгоре да ми даде съвет.

 

Никой край не е чак толкова последен,

И нищо никога не свършва завинаги.

Утре ще дойде поредният скучен ден,

А днес...кървави стъкла по пода са разсипани.

© Ваня Накова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??