Стрелях по часовника,
Но времето не спря.
Бягаше като подплашено
Да настигне смъртта.
Стрелях по празното шише,
Безполезно като скъсан билет.
Сега безпомощно гледам тавана
И чакам някой отгоре да ми даде съвет.
Никой край не е чак толкова последен,
И нищо никога не свършва завинаги.
Утре ще дойде поредният скучен ден,
А днес...кървави стъкла по пода са разсипани.
© Ваня Накова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
За много години на всички!!!