5 ene 2017, 0:57

Часовник 

  Poesía » Otra
483 1 3

Стрелях по часовника,

Но времето не спря.

Бягаше като подплашено

Да настигне смъртта.

 

Стрелях по празното шише,

Безполезно като скъсан билет.

Сега безпомощно гледам тавана

И чакам някой отгоре да ми даде съвет.

 

Никой край не е чак толкова последен,

И нищо никога не свършва завинаги.

Утре ще дойде поредният скучен ден,

А днес...кървави стъкла по пода са разсипани.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??