Часовник
Стрелях по часовника,
Но времето не спря.
Бягаше като подплашено
Да настигне смъртта.
Стрелях по празното шише,
Безполезно като скъсан билет.
Сега безпомощно гледам тавана
И чакам някой отгоре да ми даде съвет.
Никой край не е чак толкова последен,
И нищо никога не свършва завинаги.
Утре ще дойде поредният скучен ден,
А днес...кървави стъкла по пода са разсипани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
За много години на всички!!!
