19 янв. 2018 г., 19:42

Часовник

1.2K 2 3

Нямаме време.

И все бързаме.

А времето лети като вятъра.

Часовникът трака.

Гоним влакове.

А далече е гарата.

Тънем в мъглата.

Нямаме време.

Тичаме. Прескачаме.

И закъсняваме.

Изпуснахме жената с цветята.

Цял живот гоним часовете.

Борим се с времето.

А сме негови роби.

Непримирими. Горди.

Изпускаме мига между пръсти.

Летим. Преследваме.

С развързани връзки.

 

ГЕРГАНА ОСКАР 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Чолакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...