Нямаме време.
И все бързаме.
А времето лети като вятъра.
Часовникът трака.
Гоним влакове.
А далече е гарата.
Тънем в мъглата.
Нямаме време.
Тичаме. Прескачаме.
И закъсняваме.
Изпуснахме жената с цветята.
Цял живот гоним часовете.
Борим се с времето.
А сме негови роби.
Непримирими. Горди.
Изпускаме мига между пръсти.
Летим. Преследваме.
С развързани връзки.
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
Отдавна рядко пглеждам 2 предмета: огледало и часовник. Нямам нужда от тях. Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
