Нямаме време.
И все бързаме.
А времето лети като вятъра.
Часовникът трака.
Гоним влакове.
А далече е гарата.
Тънем в мъглата.
Нямаме време.
Тичаме. Прескачаме.
И закъсняваме.
Изпуснахме жената с цветята.
Цял живот гоним часовете.
Борим се с времето.
А сме негови роби.
Непримирими. Горди.
Изпускаме мига между пръсти.
Летим. Преследваме.
С развързани връзки.
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
Отдавна рядко пглеждам 2 предмета: огледало и часовник. Нямам нужда от тях. paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
