Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
7 мая 2018 г., 07:08  

Часовник на щастието...

1K 0 3

 

Часовник на щастието...

Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...

 

Часовник на моето време

не маркирай часовете вече,

защото когато се събудим

ще се скрие в изгрев слънцето...

 

Тя ще си тръгне на сутринта

като птичка, без да е заминала...

само ни остава тази наша нощ,

за да се обичаме в един живот...

 

Часовник на нашето време

поспри мига си само този път...

след това ако искаш тръгни,

а сега във вечността остани...

 

Защото без нея живота изгасва,

тя в звездата която в мрака дори -

сърцето огрява, със цветовете си

придавайки смисъл на всичко,

което без нея, без нея уви то е нищо...

 

Спри времето си за миг, с душата,

в обятията на нейните крилати ръце...

направи тази наша нощ безкрайна...

дори ако си отиде в зората от нас...

 

Часовник на нашето сърце,

не маркирай часовете вече...,

защото  когато се събудим...

ще се скрие в изгрев слънцето...

 

Часовник на едно сърце,

създадено от честна обич...,

не маркирай часовете наши...

на обичащи, обичащи обятия...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Не се отмерва  времето и същността на сърцето, защото само то успява да създаде и почувства своя и всеки един ритъм...

За него един миг може да се превърне във вечност, в съкровена непреходност, когато се обича, а цял един живот, цяла вечност без тези мигове, когато сърцето щастливо обича в едно преходно и мъртво, без смисъл, но отново вечно заточение...

Живота е усмихнат, огрян и щастлив, въпреки всичко, когато му се наслаждаваме всеки миг... Някои мигове ще си отидат, а други ще останат, но всички те заедно правят жив живота...

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0