7 мая 2018 г., 07:08  

Часовник на щастието...

1K 0 3

 

Часовник на щастието...

Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...

 

Часовник на моето време

не маркирай часовете вече,

защото когато се събудим

ще се скрие в изгрев слънцето...

 

Тя ще си тръгне на сутринта

като птичка, без да е заминала...

само ни остава тази наша нощ,

за да се обичаме в един живот...

 

Часовник на нашето време

поспри мига си само този път...

след това ако искаш тръгни,

а сега във вечността остани...

 

Защото без нея живота изгасва,

тя в звездата която в мрака дори -

сърцето огрява, със цветовете си

придавайки смисъл на всичко,

което без нея, без нея уви то е нищо...

 

Спри времето си за миг, с душата,

в обятията на нейните крилати ръце...

направи тази наша нощ безкрайна...

дори ако си отиде в зората от нас...

 

Часовник на нашето сърце,

не маркирай часовете вече...,

защото  когато се събудим...

ще се скрие в изгрев слънцето...

 

Часовник на едно сърце,

създадено от честна обич...,

не маркирай часовете наши...

на обичащи, обичащи обятия...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Не се отмерва  времето и същността на сърцето, защото само то успява да създаде и почувства своя и всеки един ритъм...

За него един миг може да се превърне във вечност, в съкровена непреходност, когато се обича, а цял един живот, цяла вечност без тези мигове, когато сърцето щастливо обича в едно преходно и мъртво, без смисъл, но отново вечно заточение...

Живота е усмихнат, огрян и щастлив, въпреки всичко, когато му се наслаждаваме всеки миг... Някои мигове ще си отидат, а други ще останат, но всички те заедно правят жив живота...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...