Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...
Часовник на моето време
не маркирай часовете вече,
защото когато се събудим
ще се скрие в изгрев слънцето...
Тя ще си тръгне на сутринта
като птичка, без да е заминала...
само ни остава тази наша нощ,
за да се обичаме в един живот...
Часовник на нашето време
поспри мига си само този път...
след това ако искаш тръгни,
а сега във вечността остани...
Защото без нея живота изгасва,
тя в звездата която в мрака дори -
сърцето огрява, със цветовете си
придавайки смисъл на всичко,
което без нея, без нея уви то е нищо...
Спри времето си за миг, с душата,
в обятията на нейните крилати ръце...
направи тази наша нощ безкрайна...
дори ако си отиде в зората от нас...
Часовник на нашето сърце,
не маркирай часовете вече...,
защото когато се събудим...
ще се скрие в изгрев слънцето...
Часовник на едно сърце,
създадено от честна обич...,
не маркирай часовете наши...
на обичащи, обичащи обятия...
© Лили Вълчева All rights reserved.