Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
7.05.2018 г., 7:08  

Часовник на щастието...

1K 0 3

 

Часовник на щастието...

Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...

 

Часовник на моето време

не маркирай часовете вече,

защото когато се събудим

ще се скрие в изгрев слънцето...

 

Тя ще си тръгне на сутринта

като птичка, без да е заминала...

само ни остава тази наша нощ,

за да се обичаме в един живот...

 

Часовник на нашето време

поспри мига си само този път...

след това ако искаш тръгни,

а сега във вечността остани...

 

Защото без нея живота изгасва,

тя в звездата която в мрака дори -

сърцето огрява, със цветовете си

придавайки смисъл на всичко,

което без нея, без нея уви то е нищо...

 

Спри времето си за миг, с душата,

в обятията на нейните крилати ръце...

направи тази наша нощ безкрайна...

дори ако си отиде в зората от нас...

 

Часовник на нашето сърце,

не маркирай часовете вече...,

защото  когато се събудим...

ще се скрие в изгрев слънцето...

 

Часовник на едно сърце,

създадено от честна обич...,

не маркирай часовете наши...

на обичащи, обичащи обятия...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Не се отмерва  времето и същността на сърцето, защото само то успява да създаде и почувства своя и всеки един ритъм...

За него един миг може да се превърне във вечност, в съкровена непреходност, когато се обича, а цял един живот, цяла вечност без тези мигове, когато сърцето щастливо обича в едно преходно и мъртво, без смисъл, но отново вечно заточение...

Живота е усмихнат, огрян и щастлив, въпреки всичко, когато му се наслаждаваме всеки миг... Някои мигове ще си отидат, а други ще останат, но всички те заедно правят жив живота...

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0