4 апр. 2008 г., 09:31

Часовникът 

  Поэзия
1075 0 11
Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно
и не е нужно да чакаме да спре.
От време на време - това е много важно,
навиваме часовника с ръце.
А датите се сменят тъй еднообразно.
Минутите преливат в часове.
Всичко е на място - просто няма празно.
Сякаш притежава стомАнено сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??