бармах (Леонид Стоянов)
103 724
4 апр. 2008 г., 09:31

Часовникът 

  Поэзия
703 0 11

Стрелките тичат и не им е лесно.

В числата търсят за себе си вест.

Часът приключва, когато са отвесно.

Едната на дванайсет, другата на шест.

 

Механизмът работи точно, безотказно

и не е нужно да чакаме да спре.

От време на време - това е много важно,

навиваме часовника с ръце.

 

А датите се сменят тъй еднообразно.

Минутите преливат в часове.

Всичко е на място - просто няма празно.

Сякаш притежава стомАнено сърце.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??