4.04.2008 г., 9:31

Часовникът

1.2K 0 11

Стрелките тичат и не им е лесно.

В числата търсят за себе си вест.

Часът приключва, когато са отвесно.

Едната на дванайсет, другата на шест.

 

Механизмът работи точно, безотказно

и не е нужно да чакаме да спре.

От време на време - това е много важно,

навиваме часовника с ръце.

 

А датите се сменят тъй еднообразно.

Минутите преливат в часове.

Всичко е на място - просто няма празно.

Сякаш притежава стомАнено сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...