Apr 4, 2008, 9:31 AM

Часовникът 

  Poetry
988 0 11

Стрелките тичат и не им е лесно.

В числата търсят за себе си вест.

Часът приключва, когато са отвесно.

Едната на дванайсет, другата на шест.

 

Механизмът работи точно, безотказно

и не е нужно да чакаме да спре.

От време на време - това е много важно,

навиваме часовника с ръце.

 

А датите се сменят тъй еднообразно.

Минутите преливат в часове.

Всичко е на място - просто няма празно.

Сякаш притежава стомАнено сърце.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??