Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно
и не е нужно да чакаме да спре.
От време на време - това е много важно,
навиваме часовника с ръце.
А датите се сменят тъй еднообразно.
Минутите преливат в часове.
Всичко е на място - просто няма празно.
Сякаш притежава стомАнено сърце.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
