Часовникът...
Сълзи капят по лицето
за пореден път...
Парченца се откъсват от сърцето -
от собствената ми плът...
Кървави следи личат по душата,
наранена отново...
Болезнени стенания се чуват в далечината -
както винаги съм наказана сурово...
Няма ме,
изчезнала съм в мрака...
Няма ме,
а часовникът продължава да трака...
© Ралица Георгиева Все права защищены