Последни редове до нея..Погледи, завързани с невидима нишка.Уви, скъсана..
Ще нося този същия пламък в себе си, не ще угасне преди мен.
Обърнах се назад и то неведнъж.Видях всичките хора, махайки ми със лице към ярка светлина..Всичките грешки и неосъзнатост.Всичко което дадох, което загубих и продължавам да губя.Видях се като разпукващо цвете ,галено от слънчевите лъчи и удряно от най - тежката буря.Видях детството си, първата си тръпка, първата ми среща със страха.Видях как крещях на света, че го презирам и искам всички да ме оставят на мира.Видях как не разбирах самия себе си.Видях и всички усмивки, които извиках..И сълзите..Рожденните дни, възходите и краховете..Обърнах се напред и случайно се сблъсках с нея..Цялата реалност, пагубност, тъга и мечти в пепел..Всичко в искрящите и очи..Момент и лице, което ще виждам през прозореца си когато посивея..Ще откъсна поглед от книгата си, и в цигарения дим тя ще се вгледа в мен.Аз съжалявам..За несбъдването, което ми е спътник и ми шепне нещ ...