Последни редове до нея..Погледи, завързани с невидима нишка.Уви, скъсана..

Ще нося този същия пламък в себе си, не ще угасне преди мен.

Обърнах се назад и то неведнъж.Видях всичките хора, махайки ми със лице към ярка светлина..Всичките грешки и неосъзнатост.Всичко което дадох, което загубих и продължавам да губя.Видях се като разпукващо цвете ,галено от слънчевите лъчи и удряно от най - тежката буря.Видях детството си, първата си тръпка, първата ми среща със страха.Видях как крещях на света, че го презирам и искам всички да ме оставят на мира.Видях как не разбирах самия себе си.Видях и всички усмивки, които извиках..И сълзите..Рожденните дни, възходите и краховете..Обърнах се напред и случайно се сблъсках с нея..Цялата реалност, пагубност, тъга и мечти в пепел..Всичко в искрящите и очи..Момент и лице, което ще виждам през прозореца си когато посивея..Ще откъсна поглед от книгата си, и в цигарения дим тя ще се вгледа в мен.Аз съжалявам..За несбъдването, което ми е спътник и ми шепне неща които не разбирам.За това, че исках да споделя успеха си с нея но се отдалечи..За агресивността в думите си, излишните действия..Съжалявам, че така безмилостно се разминахме.Съжалявам, че трябваше да вярвам и да бъда предаден..Че не е в моите ръце ,и не галят косите и..Просто ще седна сам със себе си.Ще събера всички рани ,малки моменти на щастие и лъжи и ще ги разлея отново в редове които после ще изгоря.С надеждата да почувствам лекота.Всички демони ,които влязоха в дома и леглото ми изгасиха бавно и мъчително светлината която нося..Плащам си за всичко, повярвай ми.Цена, която никога не намаля..Пожелавам и да бъде толкова щастлива, че да не и се вярва че е възможно.Да и бъде подавана ръка, да бъде прегръщана и да бъде изградена наново.Да има кой да и вдигне навелата глава и да избърше сълзите и.Да я кара да се чувства като стойностен и добър човек.Цялото, цялото щастие което винаги е заслужавала.Някой, който ще я обича повече от вселената. Аз не мога да остана. Ще продължа нанякъде и ще гоня нещата, които са значими за мен. Дано само не ме забрави. Аз съм сигурен, че дори някой да ме намери и задържи ще се сещам често за нея.. Благодарен съм ,че престъпи прага ми.. Но не мога да съм на дъх разстояние от нея.

Затова ще се изгубя в тълпата, и след крачките ми ще се изписват думите които никога не и казах.. Докато не се превърна във блед и зачезващ силует. Бъди цяла, любов.