16 нояб. 2012 г., 13:33

Част от мен

1.1K 0 0

С надежда убиваш сърцето,
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.

 

Това късче не ще си го върнеш,
оставаш в затвора, наречен живот,
липсата му никога не ще я преглътнеш,

а скръбта и тъгата остават вечно на пост.

 

В мечти си давиш сърцето,

а то плаче тихо, смирено,
че раздели се с частица от него,

на теб ти е болно и черно.

 

Изтръгнато беше святото късче, пълно с любов
и остана ти само споменът светъл, топъл и вечен, ала суров!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...