16 нояб. 2012 г., 13:33

Част от мен

1.1K 0 0

С надежда убиваш сърцето,
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.

 

Това късче не ще си го върнеш,
оставаш в затвора, наречен живот,
липсата му никога не ще я преглътнеш,

а скръбта и тъгата остават вечно на пост.

 

В мечти си давиш сърцето,

а то плаче тихо, смирено,
че раздели се с частица от него,

на теб ти е болно и черно.

 

Изтръгнато беше святото късче, пълно с любов
и остана ти само споменът светъл, топъл и вечен, ала суров!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...