16.11.2012 г., 13:33 ч.

Част от мен 

  Поезия » Друга
678 0 0

С надежда убиваш сърцето,
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.

 

Това късче не ще си го върнеш,
оставаш в затвора, наречен живот,
липсата му никога не ще я преглътнеш,

а скръбта и тъгата остават вечно на пост.

 

В мечти си давиш сърцето,

а то плаче тихо, смирено,
че раздели се с частица от него,

на теб ти е болно и черно.

 

Изтръгнато беше святото късче, пълно с любов
и остана ти само споменът светъл, топъл и вечен, ала суров!

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??