3 янв. 2024 г., 06:42

Частица от малкия град

482 5 14

(посветено на град Кюстендил)

 

Този град, малък, но истински,

ме посрещна

с овошки черешови

от цвят натежали.

С бели рокли по тротоарите –

същински невести,

на любимия си отскоро

сякаш пристанали.

 

В него най-първо идва

Първата пролет.

Реки от хо̀ра заливат площада

и хълма, дишащ отсреща.

Девойки, младост.

Оживяват ябълкови картини,

от платната на Майстора

под лъча на прожектора.

 

Юни щедро разплисква

живот по алеите.

Златен прах над минувачите

ронят липите.

Ухая! Обичам!!!

Всяка тревица за мен е откритие.

Все по-уверено крача

сред летния делничен ритъм.

 

Есента прелива богата,

кехлибарено - цветна!

Дъжд и кестени римуват

в стакато куплети.

Чакат прераждане по тротоарите

напролет дърветата…

Няма сезони в града

единствено за поетите.

 

Малък град, вдъхновил

големи творци!

С почерк свой се разписват

във времето.

С дух, със сърце,

Кюстендил пълнокръвно тупти.

И е чест да съм…

малка частица от него!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...