3.01.2024 г., 6:42

Частица от малкия град

478 5 14

(посветено на град Кюстендил)

 

Този град, малък, но истински,

ме посрещна

с овошки черешови

от цвят натежали.

С бели рокли по тротоарите –

същински невести,

на любимия си отскоро

сякаш пристанали.

 

В него най-първо идва

Първата пролет.

Реки от хо̀ра заливат площада

и хълма, дишащ отсреща.

Девойки, младост.

Оживяват ябълкови картини,

от платната на Майстора

под лъча на прожектора.

 

Юни щедро разплисква

живот по алеите.

Златен прах над минувачите

ронят липите.

Ухая! Обичам!!!

Всяка тревица за мен е откритие.

Все по-уверено крача

сред летния делничен ритъм.

 

Есента прелива богата,

кехлибарено - цветна!

Дъжд и кестени римуват

в стакато куплети.

Чакат прераждане по тротоарите

напролет дърветата…

Няма сезони в града

единствено за поетите.

 

Малък град, вдъхновил

големи творци!

С почерк свой се разписват

във времето.

С дух, със сърце,

Кюстендил пълнокръвно тупти.

И е чест да съм…

малка частица от него!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...