(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали.
С бели рокли по тротоарите –
същински невести,
на любимия си отскоро
сякаш пристанали.
В него най-първо идва
Първата пролет.
Реки от хо̀ра заливат площада
и хълма, дишащ отсреща.
Девойки, младост.
Оживяват ябълкови картини,
от платната на Майстора
под лъча на прожектора.
Юни щедро разплисква
живот по алеите.
Златен прах над минувачите
ронят липите.
Ухая! Обичам!!!
Всяка тревица за мен е откритие.
Все по-уверено крача
сред летния делничен ритъм.
Есента прелива богата,
кехлибарено - цветна!
Дъжд и кестени римуват
в стакато куплети.
Чакат прераждане по тротоарите
напролет дърветата…
Няма сезони в града
единствено за поетите.
Малък град, вдъхновил
големи творци!
С почерк свой се разписват
във времето.
С дух, със сърце,
Кюстендил пълнокръвно тупти.
И е чест да съм…
малка частица от него!
© Даниела Виткова Всички права запазени