На Васил Левски
роден на 6 (18) юли 1837 г.
Политнал над гори, поля
като топъл вятър зимата да гони,
възраждаше ти наш'та свобода
по твоите изстрадани закони.
И силата на твойта клетва
събираше народна мощ,
след която да последва
краят на робската ни нощ.
Камата, пистолета, комитета –
все знаци в нашата съдба,
измъкваха от тежката несрета
и даваха ни твоите крила.
И нищо ти, че си отиде.
Земята спря под твоето бесило.
Ти нашата борба предвиди
и даде на апостолите сила.
След теб да литнат вдъхновени,
сърцата си в огън да взривят
и в кървища устоите са повалени,
да сгромолясат Турския ни хаганат.
Сега стоиш достопочтено гордо.
С пречистващ поглед твоите лъчи
настройват патриотичната ни корда,
частица волност в нас лети.
© Бойко Беров Все права защищены