Че музикантът знае да обича
Едно щурче цигулката изгуби си,
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!
Сияеш ти, оплиташ в златно сивото,
морето ти разказва сто загадки.
Защо ти е щурчето, саможивото,
цигулка има, ноти и тетрадки.
Звезди стотици в плитките ти вплетени,
ти древна си - за векове царица.
Живее кратко то и и полъх летен е,
бедняк с цигулка - скитнишка душица.
Приведе се Луната, поизгуби се,
зарони сълзи светли, маргарити
Царицата, когато в песен влюби се,
ще проси, ще гладува и ще скита.
Студено е небето ми, самотното
звездите все фалшиво ми се вричат
затуй избрах щурченцето сиротното,
че музикантът знае да обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Благодаря ви!
