Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18100
11.06.2020 г., 20:05 ч.  

Че музикантът знае да обича 

  Поезия » Друга
622 6 9

Едно щурче цигулката изгуби си,
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!

 

Сияеш ти, оплиташ в златно сивото,
морето ти разказва сто загадки.
Защо ти е щурчето, саможивото,
цигулка има, ноти и тетрадки.

 

Звезди стотици в плитките  ти вплетени,
ти древна си - за векове царица.
Живее кратко то и и полъх летен е,
бедняк с цигулка - скитнишка душица.

 

Приведе се Луната, поизгуби се,
зарони сълзи светли, маргарити
Царицата, когато в песен влюби се,
ще проси, ще гладува и ще скита.

 

Студено е небето ми, самотното
звездите все фалшиво ми се вричат
затуй избрах щурченцето сиротното,
че музикантът знае да обича.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Приведе се Луната, поизгуби се,
    зарони сълзи светли, маргарити
    Царицата, когато в песен влюби се,
    ще проси, ще гладува и ще скита."
    Уникално е
  • Извинявам се, за закъснението - един ремонт се опитва да ми "разгони фамилията"...Съмнявам се, че ще успее. Благодаря ви!
  • "Царицата, когато в песен влюби се,
    ще проси, ще гладува и ще скита"!!!

    Великолепие!
  • Потопи ме в друга реалност, Наде. Вдъхновение си. Изпращам ти луна и звездичка да се погледат, докато щурчето си намери цигулката. 🌙🌠
  • Хубав стих, сенсей! Пусни го, като свързан. Благодаря, Юри!
  • Така е -
    музикантът знае да обича...
    Кръчмарки що
    разчитат на това...
    Във зимна вечер,
    тъжна и студена,
    в самотен хан,
    без мъж,
    но със храна...
    И музикантът почва -
    с чинели...
    Гърдите пляскат в ритъм вечерта,
    а после гайда зазвучава...
    Тия трели не споменавам
    как и докога...
    Под нежни пръсти
    клавишът й танцува,
    потракват ксилофончето му в такт,
    камбанки блъска тя в ритъм чуден,
    а после...
    Органът накъсва нощен мрак...
    О, музиканте зимен...
    Свири,
    свири, щурче...
    И музиката си не спирай...
    Че...

    П.П. Надя, романтично и красиво стихотворение, ама видя ли бяла повърхност...
  • Красе, Деа, прегръщам ви!
  • Мило.
  • Ех, Наде! Толкова топлина и нежност усетих в този стих...
Предложения
: ??:??