16 нояб. 2008 г., 20:45  

Чехлите ми

984 0 11

 

        "... петелът няма да пее днес,
         докато не си се отрекъл три пъти,
         че Ме не познаваш."
   

                        Лука гл.22:34;

...И за да прекъсна черната ти серия
на обърканост и на раздвоения
оттеглям се от теб.
Защо да се тревожа?
Нали те има!
А това, което е мое
стократно само ще ме намери.

Оттеглям се от теб
като море от бряг,
но оставям чехлите ми в твоя дом
да стържат по гузната ти съвест,
докато от челото ти потекат
милиони капки кръв.
И изтощен от болка
ще ги молиш
да те отведат при мене,
която вдъхва обич и живот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти харесвам този стих!
    Аплодирам те Златничка!
  • Уникално е!
    Дано само като се върне някой да му попие капките кръв!
    Поздрави,Ники!
  • Каквото има да става,то става!
    /с помощта на чехлите.../
  • Много харесах!
  • temenujka62 (Теменужка Маринова) 17-11-2008г. 08:25
    ще те намери,когато ТИ го поискаш!

    Теменужено момиче, няма нужда "да поисквам" - чехлите ми си вършат най-добре работата, за тази цел! А това, което е мое СТОКРАТНО САМО ме намира!!!Но...
    Kataneca (Русин Катански), приятно ми е присъствието ти в стиховете ми!Прекрасна, yossifova (Весела ЙОСИФОВА), само ако знаеш как чехлите ми му стържат по гузната съвест!!! Жарава,Ласка,Здравка, Мариники, радвам се че ви хареса.
    Благодаря, на всички за хубавите думи!
    Златна седмица!



Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...