16 нояб. 2020 г., 10:32
Ти си моята камбанка,
а аз съм езичето в нея, каращо я да звъни...
Като меченце на полянка
обичам палави игри.
Знаеш за какво говоря
щом езичето присъства...
Ти си само, само моя,
най-великото ми чувство.
И сега тоз стих-закачка
пак на тебе посветен
пише твоята играчка
(ясно е, визирам мен) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация