Ти си моята камбанка,
а аз съм езичето в нея, каращо я да звъни...
Като меченце на полянка
обичам палави игри.
Знаеш за какво говоря
щом езичето присъства...
Ти си само, само моя,
най-великото ми чувство.
И сега тоз стих-закачка
пак на тебе посветен
пише твоята играчка
(ясно е, визирам мен) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up