Черен ангел (Ревността)
Нощта раздира с нокти пак съня ми,
пълзят нахални мисли към сърцето...
пробождат ме, разбуждат слабостта ми,
отвеждат ме на мястото, където...
са твоите спомени, в които липсвам,
в които никога не съм била...
но подло в миналото ти надничам
и дори не чувствам в себе си вина...
Погледнеш ли ме денем - аз съм ангел,
с белите крила прегръщам теб...
Но нощем обликът ми почернява
и ставам нещо между дявол и човек...
Преследваме съмнение, в ръцете му бесило,
а Доверието без дъх остана, за да бяга...
Превърнала съм се в нещо толкоз гнило,
че Дяволът отваря ми врати към Ада...
И по цели нощи нозете си раздирах
да бягам из спомени, които си забравил.
И болките, и сълзите си в пазвата събирах,
неусещайки, че само мене наранявам.
И черна съм, в очите ярост свети,
безсрамно нощем спомените ти крада...
Гордостта ми пуста не успя да го приеме,
че бил си жив преди да се родя...
в сърцето ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© something else Все права защищены
