Черен ден

21 мая 2010 г., 12:24

Поэзия » Философская

5.0 / 2

536 0 0

....
Но светлината черна ме докосна.
И в мислите се впи дори,
в сърцето ми, така е смъртоносна,
че всички сили ми изпи.
Безсмислие, неизбежна самота.
Черна светлина за всяко 'утре'.
А в себе си изгубих смелостта -
която път ми бе, сега - безпътие.
И във черно, пак светът ми свети.
Или черни пък са мойте сетива?
Навярно тъмното е бяло всъщност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Феята на дъгата
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
Мне снова трудно 1996

Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »