Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят,
не вижда красотата,
мрак и зло го зоват
в царство на самотата.
Хората са силуети,
сенки, разтопени в калта.
Не може той да усети
как чезнат капките в нощта...
© Филип Все права защищены