Черен дъжд

Jun 23, 2011, 12:32 PM

Poetry » Other

604 0 0

Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят,
не вижда красотата,
мрак и зло го зоват
в царство на самотата.
Хората са силуети,
сенки, разтопени в калта.
Не може той да усети
как чезнат капките в нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Черен дъжд

Искате да прочетете повече?

Random works