Jun 23, 2011, 12:32 PM

Черен дъжд

  Poetry » Other
765 0 0

Стича се по лицето,

слива се със сълзите.

Ръждясва бавно сърцето,

а след него и звездите...

 

Убива всеки цвят,

не вижда красотата,

мрак и зло го зоват

в царство на самотата.

 

Хората са силуети,

сенки, разтопени в калта.

Не може той да усети

как чезнат капките в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...