25 мая 2018 г., 22:39
Черен смях
Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото.
Погледът търсеше същност.
Черният смях ме разнищи.
Беше и луд, и могъществен.
А суховеят в душата ми
върза забрадката траурна.
Палуба дните разклатиха,
плиснали своята аура.
Моят крадец на илюзии
в сянка от време прикри се.
Знакът на тази алюзия
беше от мене измислен.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Вики, много си мила!
-
И аз те прегръщам!
-
За съжаление, не беше по вкуса на журито, което утре ще отчете конкурса си.
Но аз получих вече наградата си от твоите коментари, а особено щастлива ме прави факта, че ми я връчва такъв млад човек като теб! Прегръщам те с усмивката си! -
Прочетох го няколко пъти! Заслужава си да се спра, както и още много други хора! Сърдечни поздрави!
-
Вики, радва ме присъствието ти тук и твоята оценка! Стихотворението е трудно, но щом те е докоснало, значи съм успяла!
-
Много ритмично, задълбочено и приятно за четене стихотворение! Браво!
-
Благодаря ти, Наде!
-
Браво!
-
Топлината на твоите думи ме погали с цветовете на чувствената ти душа! Благодаря, че съпреживяването с мен!
-
Мария, Мария, Мария! Какъв бисер си написала!
-
Меги, среднощният ти коментар е ценен за мен! Прегръщам те, миличка!
-
"Палуба дните разклатиха,
плиснали своята аура."
Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
