May 25, 2018, 10:39 PM

Черен смях

  Poetry
667 0 12

Някой ми ритна менчето,

пълно с илюзии бляскави.

Каза ми: от човечност е!

Скърцаше тонът му рязък.

 

Страх се надвеси над нищото.

Погледът търсеше същност.

Черният смях ме разнищи.

Беше и луд, и могъществен.

 

А суховеят в душата ми

върза забрадката траурна.

Палуба дните разклатиха,

плиснали своята аура.

 

Моят крадец на илюзии

в сянка от време прикри се.

Знакът на тази алюзия

беше от мене измислен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вики, много си мила!
  • И аз те прегръщам!
  • За съжаление, не беше по вкуса на журито, което утре ще отчете конкурса си.
    Но аз получих вече наградата си от твоите коментари, а особено щастлива ме прави факта, че ми я връчва такъв млад човек като теб! Прегръщам те с усмивката си!
  • Прочетох го няколко пъти! Заслужава си да се спра, както и още много други хора! Сърдечни поздрави!
  • Вики, радва ме присъствието ти тук и твоята оценка! Стихотворението е трудно, но щом те е докоснало, значи съм успяла!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...