25.05.2018 г., 22:39 ч.

Черен смях 

  Поезия
451 0 12

Някой ми ритна менчето,

пълно с илюзии бляскави.

Каза ми: от човечност е!

Скърцаше тонът му рязък.

 

Страх се надвеси над нищото.

Погледът търсеше същност.

Черният смях ме разнищи.

Беше и луд, и могъществен.

 

А суховеят в душата ми

върза забрадката траурна.

Палуба дните разклатиха,

плиснали своята аура.

 

Моят крадец на илюзии

в сянка от време прикри се.

Знакът на тази алюзия

беше от мене измислен.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??