dansyto (Данаил Таков)
804 3686
8 июн. 2019 г., 00:18

Черешата и споменът за татко 

  Поэзия
258 5 10

Узряла бе черешата на двора,

окичена със сочни плодове.

От слънцето те озариха взора

и грейна с радост моето лице.

 

Садил я беше татко преди време,

обичаше череши – вкусен плод.

А ние, малки с брат ми, все береме

и сладък беше нашият живот.

 

С черешите кръвта се обновява

и силите завръщат се при теб.

Тъй тате ни разказваше, аз вярвам,

че бил е прав със своя зрял съвет.

 

Сега, когато вече той е горе,

черешата напомня ми урок.

И щом я вкуся, сякаш дивен полет,

пренася ме до образа му горд!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??