Черешата и споменът за татко
Узряла бе черешата на двора,
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време,
обичаше череши – вкусен плод.
А ние, малки с брат ми, все береме
и сладък беше нашият живот.
С черешите кръвта се обновява
и силите завръщат се при теб.
Тъй тате ни разказваше, аз вярвам,
че бил е прав със своя зрял съвет.
Сега, когато вече той е горе,
черешата напомня ми урок.
И щом я вкуся, сякаш дивен полет,
пренася ме до образа му горд!
© Данаил Таков All rights reserved.
