8 jun 2019, 0:18

Черешата и споменът за татко 

  Poesía
368 5 10
Узряла бе черешата на двора,
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време,
обичаше череши – вкусен плод.
А ние, малки с брат ми, все береме
и сладък беше нашият живот.
С черешите кръвта се обновява
и силите завръщат се при теб.
Тъй тате ни разказваше, аз вярвам,
че бил е прав със своя зрял съвет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??