16 июл. 2019 г., 20:03

Черешката на айсберга на печената риба

452 1 5

По белтъците на вълните

избива морска сол.

Рибата се пече на плажа.

Край разкритата паст

на крайбрежен мол,

в топки сметанов смях

съхне лепкава жажда

концентрирана,

гъсто разбита 

чак до пресита

от Афродити.

 

 

16.07.2019

 


Стихотворението е инспирирано от кулинарно предаване за приготвяне на риба, печена в морска сол.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Георги.
  • Интересно...
  • Ами спряха ми Евроспорт, махнаха турския музикален канал, преди няколко дни изчезна и каналът за животните. Сега гледам кулинарни предавания. Дано не ги спрат и тях. Усмивка. Благодаря, Мариана. Благодаря, Николай. Не знам някой досега да е оприличавал морската пяна на разбити на сняг белтъци на летен плаж. Това си е мой анамерично хибриден тюрлюгювеч, радвам се, че ти е харесал.
  • Вълните са интересно олицетворени, подобно на белтъчена пяна, по която се смесва и полимеризира морската сол!
    Вълните са понякога бурни, понякога тихи, което е в унисон с житейската действителност!
    А крайбрежието е безкрайно, както е и душата!
    Който остава жажда, заради слънцето подобно на сметанов смях!
    Накрая се градира -белтъчената, морска пяна с лицето на Афродита(аналогия от нейната същност-родена от морска пяна)!
    Хареса ми тази спойка!
    Браво Мария!
    Това си е мой прочит!
  • Благодаря за "Любими".

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...