Черешката на айсберга на печената риба

Poesía » Otra

448 1 5

По белтъците на вълните

избива морска сол.

Рибата се пече на плажа.

Край разкритата паст

на крайбрежен мол,

в топки сметанов смях

съхне лепкава жажда –

концентрирана,

гъсто разбита

чак до пресита

от Афродити.

16.07.2019

Стихотворението е инспирирано от кулинарно предаване за приготвяне на риба, печена в морска сол.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, Георги.

2019-07-17T11:20:33+03:00
генек (Георги Коновски)

Интересно...

2019-07-17T11:17:54+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Ами спряха ми Евроспорт, махнаха турския музикален канал, преди няколко дни изчезна и каналът за животните. Сега гледам кулинарни предавания. Дано не ги спрат и тях. Усмивка. Благодаря, Мариана. Благодаря, Николай. Не знам някой досега да е оприличавал морската пяна на разбити на сняг белтъци на летен плаж. Това си е мой анамерично хибриден тюрлюгювеч, радвам се, че ти е харесал.

2019-07-16T22:20:00+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Вълните са интересно олицетворени, подобно на белтъчена пяна, по която се смесва и полимеризира морската сол!
Вълните са понякога бурни, понякога тихи, което е в унисон с житейската действителност!
А крайбрежието е безкрайно, както е и душата!
Който остава жажда, заради слънцето подобно на сметанов смях!
Накрая се градира -белтъчената, морска пяна с лицето на Афродита(аналогия от нейната същност-родена от морска пяна)!
Хареса ми тази спойка!
Браво Мария!
Това си е мой прочит!

2019-07-16T22:18:42+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-07-16T22:16:04+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0