Черешката на айсберга на печената риба

Poetry » Other

449 1 5

По белтъците на вълните

избива морска сол.

Рибата се пече на плажа.

Край разкритата паст

на крайбрежен мол,

в топки сметанов смях

съхне лепкава жажда –

концентрирана,

гъсто разбита

чак до пресита

от Афродити.

16.07.2019

Стихотворението е инспирирано от кулинарно предаване за приготвяне на риба, печена в морска сол.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, Георги.

2019-07-17T11:20:33+03:00
генек (Георги Коновски)

Интересно...

2019-07-17T11:17:54+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Ами спряха ми Евроспорт, махнаха турския музикален канал, преди няколко дни изчезна и каналът за животните. Сега гледам кулинарни предавания. Дано не ги спрат и тях. Усмивка. Благодаря, Мариана. Благодаря, Николай. Не знам някой досега да е оприличавал морската пяна на разбити на сняг белтъци на летен плаж. Това си е мой анамерично хибриден тюрлюгювеч, радвам се, че ти е харесал.

2019-07-16T22:20:00+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Вълните са интересно олицетворени, подобно на белтъчена пяна, по която се смесва и полимеризира морската сол!
Вълните са понякога бурни, понякога тихи, което е в унисон с житейската действителност!
А крайбрежието е безкрайно, както е и душата!
Който остава жажда, заради слънцето подобно на сметанов смях!
Накрая се градира -белтъчената, морска пяна с лицето на Афродита(аналогия от нейната същност-родена от морска пяна)!
Хареса ми тази спойка!
Браво Мария!
Това си е мой прочит!

2019-07-16T22:18:42+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-07-16T22:16:04+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0