Черешобер
През склоновете се изсипаха жените,
нагазиха пътеките зелени.
Различни възрасти - лица ту звездни, ту изпити,
ръкави тежки и едва скроени.
Черешобер. На лятото начален жест.
Награбиха големи тежки кошници
и минаха една след друга бавничко през теб,
а по полето грееха прозрачните им нощници.
Нагазиха върху ти. И сега?
Не ги търси. Но няма да си тръгнат.
Ще грее във сърцето ти звезда,
пътека светла през черешите до съмнало.
А аз ги гледам през ронливите ти пръсти -
една сълза, останала различна.
Не викай и ще чуеш как ти шепна,
когато толкова много те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Кръстева Все права защищены
