21 июн. 2008 г., 22:18

Черга е Душата ми 

  Поэзия » Любовная
814 0 24
Черга е Душата ми -
разнищена и вехта.
По краищата И пълзи сълза.
Простираш я отново под нозете си,
но заричам се - това ще спра.
Преди вълшебство някакво я сгряваше -
блестеше тя с най-чудни цветове,
когато длани мъжки са я галили,
втъкали себе си в най-светли дни.
От нежността, а даже и от прозата,
боите чудни как не избеляха?
Ограбена е вече същността ми... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??