Черга е Душата ми
Черга е Душата ми -
разнищена и вехта.
По краищата И пълзи сълза.
Простираш я отново под нозете си,
но заричам се - това ще спра.
Преди вълшебство някакво я сгряваше -
блестеше тя с най-чудни цветове,
когато длани мъжки са я галили,
втъкали себе си в най-светли дни.
От нежността, а даже и от прозата,
боите чудни как не избеляха?
Ограбена е вече същността ми...
да ме сломят ръцете твои не успяха.
Вината ще потърся в себе си
със упрек, че допуснах те до мене.
Но вярвах във магията, сърдечната,
а тя превърна се за мене в бреме.
Жадувана награда ще очаквам.
И знам, че има някой някъде в света,
за който ще съм като топла пазва
и обич нежна в пролетна роса.
© Петя Кръстева All rights reserved.
