petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
Jun 21, 2008, 10:18 PM

Черга е Душата ми 

  Poetry » Love
716 0 24

Черга е Душата ми -
разнищена и вехта.
По краищата И пълзи сълза.
Простираш я отново под нозете си,
но заричам се - това ще спра.
 

Преди вълшебство някакво я сгряваше -
блестеше тя с най-чудни цветове,
когато длани мъжки са я галили,
втъкали себе си в най-светли дни.


От нежността, а даже и от прозата,
боите чудни как не избеляха?
Ограбена е вече същността ми...
да ме сломят ръцете твои не успяха.


Вината ще потърся в себе си
със упрек, че допуснах те до мене.
Но вярвах във магията, сърдечната,
а тя превърна се за мене в бреме.


Жадувана награда ще очаквам.
И знам, че има някой някъде в света,
за който ще съм като топла пазва
и обич нежна в пролетна роса.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??