Черна дъга
Видях черна дъга във светъл ден,
в топъл ден от слънцето осветен.
Краищата ù опираха планина
и засетите земи на долина.
На планината във подножието
селище намираше щастието.
Мир и спокойствие в него царуваше,
радост хората в него озаряваше.
Видях черна дъга издигната,
като мрачна арка разпъната,
под нея тъмни конници яздеха,
към населеното място се движеха.
Предвождани бяха от зло създание
в черна мантия и без състрадание.
Тъмните ездачи селището наближиха
и усмивките от лицата заличиха.
Видях черна дъга във светъл ден,
в топъл ден от слънцето осветен,
а под нея изтребление,
кръв, пепел и разорение.
март 2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виталий Георгиев Все права защищены
