Животът е като есента –

мрачен, пронизан от лъч светлина. 

Паля цигара, отегчен

от поредния сив есенен ден,

какво да направя сега, 

за да ми бъде цветна есента?

Дали е всичко т'ва една лъжа

и фикция за щастие и свобода?

Дали е мрачна моята съдба?

Защо за мен не свършва есента,

а вечно плувам в блатото от самота?

Тъга и черна самота

от раждане до края на света.

Проклятие ли е това или съдба

да бди над мене вечна есента?

Проклятие ли е да нося вечно черен цвят

или е просто черен моят свят?