Не искам черна самота
душата ми да смазва.
И спомените като сол
да ръсят незарасналите рани.
Не искам “канарчета да пърхат”,
когато се разтварям сам в нощта…
и като слепец безсмислено да търся
в мъглата лепкава – несъществуваща мечта.
Остави ме, в миналото да потърся
своя тежък, черен грях.
Помогни ми, с лекота да се отърся
от бъдещия непочувстван страх. ...