Черна вдовица
Луната е хладна. Побиват ме тръпки
от страх и... желание теб да докосна.
Луната е скъсана. Шепот от стъпки
ме гали и дивото в мен омагьосва.
"Махни се!" От тялото всяка частица
трепти. А страстта ти греховна не чака.
С безумие хищно на черна вдовица
засмукваш душата разголена в мрака.
Коя съм? Забравих. Коя си? Не зная.
Обличаш извивките с похот нахална.
И в тъмното с парещи пръсти гадая
защо ме избра и привлече фатално.
Опитвам страстта непозната на глътки.
Умирам.
Изригвам.
Едва съществувам.
Луната е цяла. Макар и със кръпки.
А някъде черна вдовица ловува...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
Благодаря на всички!
